Барок

Барок
1.ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ. ПРОЛОГ В началото на 16в. в Италия започва голяма икономическа криза, която постепенно сe разпространява на север и обхваща цяла Европа.
По едно и също време се случват редица важни исторически събития:
- икономическата криза буквално пресушава касите на европейските буржоа
- абсолютната власт на френските крале е факт
- Флорентинската република е ликвидирана
- в Германия избухва Селската война - Лутер провъзгласява Реформацията (социален бунт срещу монопола на папата върху европейците)
==>> В резултат от Реформацията папата загубва властта си над част от немските земи – Холандия, Англия, Швейцария, Шотландия и Скандинавия.
==>>Ватиканът контраатакува чрез “Йезуитският орден“, създаден през 1540г.

- намесва се и монархическата държава, която също ламти за своя пай от ограбването на народите
- религиозните водачи сключват съюз м/у църквата и монархията, за да засилят влиянието си.Този съюз е окачествен, като най-злокобната спирачка на социалния и духовен прогрес за дълги векове.
2.ОТРАЖЕНИЯТА ОТ СЪБИТИЯТА ВЪРХУ ИЗКУСТВОТО В тези кошмарни дни изкуството постепенно се откъсва от миналото и бавно се насочва към изтъканото от остри противоречия лице на епохата. Живописта през Барока става неспокойна дори и в колоритното изграждане и светлосянката.Картините са изпълнени с полумрак, който се прорязва от светлина, чийто източник не се вижда: тя идва отнякъде, направлявана от художника, осветява необходимото и се разтапя в околния полумрак.
Tiziano – The Martyrdom of St Lawrence 1557- 59 (Oil on canvas, 493 x 277 cm)

Съвременници като Микеланджело, Тициан и главноТинторето влагат в творенията си частици от неспокойствието и несигурността на феодалния мрак, надвиснал над родината им.
Техните приемници – творците от втората половина на 16в. (които са живели по времето на най-силната католическа реакция) изпълват произведенията си с много по- голям драматизъм и патетичност, като Juan de Valdes Leal

Juan de Valdes Leal (1622-1690 In Ictu Oculi (Oil on canvas, 1670-1672)

3.СЪЩНОСТТА НА БАРОКА В ИЗКУСТВОТО
Спокойната идеализирана красота и благородните композиции от Ренесанса са отминали безвъзвратно. Новото изкуство е наситено с физическо и духовно напрежение, с ярка изразителност и екзалтация, с дълбок религиозен мистицизъм. Католическата църква от епохата воюва. Произведенията на изкуството са едни от главните й пропагандни средства и заради това тя изисква от художниците, архитектите и скулпторите, които работят за нея да поразяват и смайват с творбите си.
Появяват се първите йезуитски базилики, украсени с невиждано великолепие и богатство. Мраморът, бронзът, позлатата, богатите орнаменти – всичко е използвано, за да се покаже могъществото на силата, която ги е създала.
4.АРХИТЕКТУРАТА
Тъй като представителите на монархията не искат да останат засенчени от великолепието и пищността, с която католическата църква парадира посредством произведенията на изкуството разните херцози, графове, фюрстове и т.н. се отдават на усилено строителство. Дворците им представляват огромни здания, тотално изобилстващи от лукс, позлата и разкош. Ярък пример за това е Версайският дворец …
Дворец Версай – Залата На Огледалата (Versailles palace: Hall of Mirrors)
Синтезът м/у архитектура,скулптура и живопис е особено силно застъпен.
5.ИЗКЛЮЧЕНИЯ
Сред морето от крайности на невиждани богатства и най-черна мизерия тук-таме, главно в живописта се появяват и блестящи творби. Те са дело на художници, които не искат да служат на църковната мистика, а се обръщат към живота и действителността, която ги заобикаля. Така в изкуството се появява лицето на обикновения човек от улицата, сцената от кръчмичката край говеждия пазар и главно – самостоятелният пейзаж и натюрмортът – два нови живописни вида, които започват своя частен живот. По този път се създава битовата живопис, която получава особено голям разцвет в изкуството на Нидерландия (Холандия). Пейзажът заема вече определено място. Велики художници рисуват пейзажи като отделни картини, а не само като фон на религиозно събитие. В пейзажа са отразени архитектурата и влажната атмосфера на ниската холандска земя, а възможностите на натюрморта като жанр вдъхновяват много художници, които създават истински шедьоври на този дял от живописта.
_____________Van Ruisdael Jacob – Riverbank (Netherlands (Holland)___________

6.ЛЮБОПИТНО!
“Бароко” е португалска дума и означава бисер с неправилна форма. Обичайното определение използвано за стила преди въвеждането на термина “барок” е просто “Стилът на летящите форми”. Първоначално терминът барок се използва в пренебрежителен смисъл, подчертавайки прекалената пищност, претрупаност, шумно обилие на детайли в сравнение с по-ясната и сдържана рационалност на века на Ренесанса или Рококо. В съвременна употреба терминът барок, често се използва в негативен смисъл за произведения на изкуството, за които се смята, че съдържат прекалена орнаментация и сложност на линиите.

7.ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Барокът залива Европа в продължение на почти 150 години, въвеждайки художниците й в една нова сфера на действителността, пренебрегвана от техните предшественици. Тук е главната му сила и прогресивния му характер, а това не е малк, дори и с цената на всичките му останали недостатъци.

ИТАЛИАНСКИ БАРОК
1.ПРОЛОГ
Тъй като Италия е в центъра на католическата реакция понася и най-тежко последиците от Контрареформацията.
- Йезуитите унищожават почти всички постижения на Ренесанса.
- ”Мелачката” на Св.Инквизиция заработва
- Галилей е изправен пред съда на отците кардинали
- Джордано Бруно се изкачва на кладата.
- хиляди италиански хуманисти избягват в чужбина, за да се спасят от мъченията, а хиляди други умират в йезуитските тъмници, защото не искат да се отрекат от светлите истини на Ренесанса.
Около 1600г. Рим станал изворът на барока. Папството покровителствало изкуството в големи мащаби с цел да превърне Рим в най-красивият град в католическия свят.
2.ЦЪРКВАТА “ДЖЕЗУ” И ПЪРВИТЕ “РОЖБИ” НА БАРОКА


Първата забележителност в архитектурата е прочутата черква “Джезу”(от йезуит, пълното й име е Chiesa del Santissimo Nome di Gesù / “Църква на най-святото име на Иисус„/ ), построена от големия италиански строител Джакомо Бароци да Виньола, към която неговият колега Джакомо Дела Порта прибавя фасадата. По своята архитектоника черквата представлява голяма еднокорабна базилика на латински кръст. Нейната правоъгълна зала е просторна и висока, а в двете й страни са изградени срещуположни параклиси, прилични на дълбоки ниши.

Отгоре “Джезу” е увенчана от купола – единственият античен елемент в цялата й линия. Вътрешната украса е нещо наистина смайващо.

Ръкомахащи тълпи от светци, изваяни в най-причудливи и мъчни от техническо гледище пози, изпълнен с фрески таван, едно истинско изобилие от мрамор и безкрайна позлата.

Изобщо – направено е максималното, за да се порази богомолецът, който ще влезе в този йезуитски храм.


В общи линии “Джезу” е модел на почти всички останали йезуитски черкви в Европа, построени през втората половина на 16в.
В Италия настъпващият барок не се задоволява само да строи, но се заема и да ” да поправи” много от онова,което е било създадено от предшествениците му. Така дострояването на “Св.Петър„, което папа Павел V поверява на архитекта Карло Мадерна (най-талантливият архитект за времето си), живял между 1556 и 1629г., нанася на величавото творение на Браманте и Микеланджело непоправими „пакости“.Италианските историци се мъчат да оправдаят Мадерна, като твърдят, че той добросъвестно искал да следва плана на Микеланджело, но папата се наложил в желанието си базиликата да стане на “латински кръст” и така се стигнало до новата колосална, но студена фасада на храма, която била издигната на мястото на направения от Микеланджело портик.Сега тази фасада стои като истинска бариера пред гигантската купола на “Св.Петър” и отнема голяма част от нейната импозантност.
Браманте – Базилика „Св.Петър“ (планиметрия)

Базилика „Св.Петър“ – Браманте

Микеланджело - Базилика „Св.Петър“ (планиметрия)

Базилика „Св.Петър“ – Микеланджело

Карло Мадерна – Базилика „Св.Петър“ (планиметрия)

Базилика „Св.Петър“ – Карло Мадерно
3.Джан (Джовани) Лоренцо Бернини
Бароковото “префасониране” на “Св.Петър” не спряло само до неговата външност. Немного години след това по нареждане на Ватикана кавалерът Бернини ( известен на младото поколение от честото му споменаване във филма „Ангели и демони„,екранизиран по романа на Дан Браун – Шестото клеймо) отрупал неговата вътрешност с толкова много блясък, мрамор, декорации, колосални статуи и гробници на папи, че изначалните му вътрешни пропорции, останали завинаги скрити…



Бернини бил може би един от малкото истински талантливи хора в Италия от бароковото време и днешната италианска столица му дължи голяма част от своята блестяща украса. Той бил син на скулптор и се родил в Неапол през 1598г. Още първата му поръчка – 4 мраморни скултурни групи в/у антични сюжети – спечелила на Бернини не само слава, а и покровителството на видния кардинал Шипионе Боргезе. През 1623г. на папския престол се възкачил Урбан VIII, Джан Лоренцо Бернини станал главен архитект на Ватиканските дворци и пръв “церемониал-майстор” на “Негово Светейшество” с титлата “кавалиере”. От тогава до смъртта си Бернини не напуснал тези служби и починал като един от най-тачените и уважавани граждани на своето време. По размери архитектурното творчество на Бернини е огромно…Днес е невъзможно да вървиш из Рим и постоянно да не срещаш сянката му в различните черкви,”палаци”, вили, градини, фонтани, градски чешми, гробници (между които гробниците на Урбан VIII и Александър VII) т.н. , които е проектирал.Той е направил изключително много за разхубавяването на Вечния град. Няколко римски площада са оформени архитектурно от Бернини, големият мост “Сант Анджело” над Тибър е пак негово дело, а един от най-хубавите фонтани в италианската столица – “Ла Фонтана дей Куатро Фиуми” на пиаца Навона е също творение, излязло от неговите ръце. Признат световно като най-големия бароков архитект на Италия, Бернини е прочут в историята на архитектурата главно със своята знаменита “Скала Реджа” във Ватиканския дворец – една двойна спираловидна стълба, връх на изящно майсторство - и най-вече с прочутата си колонада пред “Св.Петър”, която трудно би могла да бъде описана с думи…Тя обхваща грамадния площад пред черквата като в някакви гигантски елипсовидни ръце, но въпреки колосалните си размери те не изглеждат грозни, а напротив – запленяват със своята грация и елегантност; с хармоничната си архитектурна красота. Колонадата се състои от четири реда колони, издялани от синкав италиански травертин и над нея върху един опростен, с чисти прави линии покрив са наредени 96 внушителни скулптурни фигури на светци.Общото впечатление от всичко това е толкова неотразимо,че то остава като един от най-силните “римски спомени” в съзнанието на всеки, който е посетил Рим.
Освен в Рим, Бернини работи около 5 месеца и в Париж, в двора на френския крал, където направил прочутите си бюстове на Луи XIV и кардинал Ришельо,които заедно с другите му бюстове на Докторе Фонсека, Шипионе Боргезе, Франческо Д’Есте, Инокентий X и др. го показват като един от най-големите ваятели-портретисти на епохата му.
…Ала “Екстазът на Св.Тереза” ни разкрива и друга страна от изкуството на Бернини като скулптор. В него майсторът е надминал сам себе си…
„The Ecstasy of Saint Therese“ 1647-52г. (Мрамор, височина 350 см)

Скулптурата се намира в римската черква “Санта Мария дела Виктория” ,вместена в една от нишите на семейния олтар на фамилия Корнаро. Тя представлява композиция само от две фигури: едната- на самата Св.Тереза, а другата- на ангел със стрела в ръка. Сцената на “екстаза” е представена в облаците. Над облака от черен мрамор, на който стоят двете блестящо бели фигури на ангела и на светицата, изпаднала в унес се спуща един истински дъжд от метални, златни лъчи. Света Тереза е облегната назад с притворени очи и левият й бос крак “виси” от облака, а ангелът я гледа с блага усмивка…

Творението е толкова прекрасно и толкова изразително,че оставя незабравимо впечатление и човек разбира защо в списъка на големите майстори е останало името на Бернини.
4.Други известни барокови архитекти
В историята до името на Бернини се нареждат имената на Франческо Боромини – талантлив архитект, работил предимно в Рим – и онова на венецианеца Балдасаре Лонгена, построил прочутата венецианска черква “Санта Мария дела Салуте” и импозантния “Палацо Пезаро”.
Към тях трябва да се прибави и името на сицилиеца Дон Филипо Ювара, който направил за Торино онова, което Бернини направил за Рим.

Таванът на базилика Sant’Andrea – дизайнер и архитект Filippo Juvarra (1732-1782)

Името на Фердинандо Бибиена, работил не само в Италия, но също тъй и в Австрия, Саксония, Барцелона, и името на венецианеца Бартоломео Растрели, украсил Петербург с барокови дворци и черкви, адаптирайки този стил към условията на Севера.

Peterhof. East Chapel - арх. Франческо Бартоломео Растрели

5.Болонската “Академия Дели Инкаминати”
Безсилни да създадат нещо наистина значително след творбите на големите майстори като Леонардо или Тициан италианците се опитали да тръгнат по пътя на една нова “еклектична” живопис, в която да съберат най-добрите постижения от изкуството на своите предшественици и да обобщят в нещо цяло рисунъка на Леонардо, колорита на Тициан, нежността на Рафаело и титаничността на Микеланджело . Така по пътя на тези творчески търсения била създадена прочутата болонска “Академия дели Инкаминати” – първата истинска художествена академия в Европа, по чийто образец се създали останалите академии в континента. Нейни основатели били тримата Карачи – Агостино, Луиджи и Анибале .Те поставили изучаването на живописта върху добри теоретически и практически основи, но име като значителен художник между тях оставил само Анибале Карачи със своя прочут “Манджафаджоли” (Мъжът,който яде фасул) намиращ се днес в римската галерия Колона. От учениците и последователите на Болонската академия следи в живописта на Италия оставили Гуидо Рени,
Гуидо Рени – „Юпитер И Европа“, размери – 157.5 x 115.3 cm , маслени бои
…Алесандро Тиарини, Доменичино,
Доменичино – „Приемането на Мария Магдалена в Рая“ – 1620г. Днес се намира в „Ермитажа“ гр.Санкт Петербург; маслени бои
…Гуерчино, Бернардо Строци и Салваторе Роза. До тях се нареждат и двамата “непоследователи” на Болонската школа – Сасоферато и Карло Долчи.

6.Микеланджело Меризи – Караваджо

Човекът, който озарил с най-голяма светлина живописта на епохата бил могъщият реалист Микеланджело Меризи – Караваджо. Ломбардийски селянин, роден през 1573г. Караваджо се озовал в Милано още съвсем млад и получил първите си уроци по живопис в ателието на Симоне Патерцано – ученик на Тициан. Неспокоен дух, той се преместил скоро във Венеция, а през 1589г. отишъл в Рим. Тук заради убийството на един свой съперник Караваджо трябвало да напусне града и да се приюти в Неапол. Ала не му било писано да живее на едно място. От Неапол го принудили да се премести в Малта, а впоследствие и да обиколи почти всички сицилиански градове. При повторното му завръщане в Неапол полицията го арестувала при един побой, но майсторът успял да избяга и, макар че бил тежко ранен се отправил към Рим. След дълго скитане покрай Тиренското крайбрежие, изтощен от жаркото слънце, гладът и пристъпите на маларична треска, които изстисквали последните искрици от живот в този неспокоен дух, Караваджо издъхнал всред тръстиките на едно блато едва на 37 години…
Изкуството на Караваджо приличало на живота му – то било необуздано, пълно с чувство, безрадостно и без усмивка. Неговият създател идвал от недрата на народа и заради това в творенията му липсвала идеализираната красота на дворцовата живопис или пък мистицизмът на стенописите от йезуитските черкви. В картините му живеел, действал, страдал или умирал народът на Италия, такъв какъвто художникът го срещал по нейните друмища и по хановете й… И дори най-религиозните образи – Христос, Богородица, апостолите и светците – се превръщали в живописта на Караваджо в портрети на срещнати хора.

Michelangelo Caravaggio – „The Holy Family with St. John the Baptist“

Самотник и несретник в живота си, като творец Караваджо оказал огромно влияние над цялата европейска живопис от XVI и XVIIв. и от него почерпили вдъхновение и опит много от големите испански, фламандски и холандски художници. Най-ранните творби на великия майстор - “Магдалена” и “Бягството в Египет” - издават влиянието на венецианците, от които той се е възхищавал, но още първата работа от краткия “римски период” показва, че Караваджо изоставя всяко подражание и тръгва по свой собствен път.

(Michelangelo) Caravaggio – Rest on the Flight into Egypt (Riposto durante la fuga in Egitto) Намира се в:Galleria Doria-Pamphili, Rome, Italy Размери – 65.35 инча ширина x 52.36 инча височинa

Неговият “Сан Матео”- един обикновен старец от народа, в който няма нищо евангелско, и големите му стенописи в параклиса Контранели на римската черква “Сан Луиджи дей Франчези” са вече творения на самобитен и могъщ талант, неможещ да се сравни с нищо преди него, и те носят в себе си искрата на нещо ново, пълно с човещина изкуство.
Реализмът на Караваджо всред морето на бароковския маниеризъм е просто поразителен…Той е същински бунт срещу мистицизма на властващата църква и е първото стъпало към търсенето на някакъв друг свят в живописта. Най-необикновеното нещо в картините на Караваджо е светлината; той я използва като средство, чрез което майсторът кара формите на своите фигури да кристализират в пределно ясна линия. И това е едно от най-големите постижения в неговата живопис и най-голямото художествено откритие на епохата.
Caravaggio – „The Entombment of Christ“ 1602–1603г., маслени бои, размери – 300 cm × 203 cm (120 in × 80 in)
Измежду прочутите творения на Караваджо “Погребението на Христа”, което се пази днес във Ватиканската Пинакотека, заема едно от първите места. То е грандиозна картина, пред която зрителят занемява. Всичко в голямото платно е предадено вярно и правдиво – без никакъв опит за идеализация. Мъртвият Христос е мъртъв човек. Обикновен мъртъв човек с мускулесто тяло и толкова. Хората около него не са свети люде, а хора от народа с груби и напукани ръце, с лица, каквито майсторът е срещал из своя житейски път. Единствено образите на момичето и вдигналото нагоре ръце момче са огрени от хубостта на своята младост. Цялата композиция е изградена в/у тъмен фон и багрите й са в кафяви приглушени гами, но въпреки това обилната светлина, която залива човешките фигури я прави раздвижена и драматична.
Извън религиозните картини Караваджо е оставил и доста битови сцени, натюрморти и дори няколко портрета. Бунтар по природа,ненавиждащ подтисничеството, той не могъл никога да се примири с мистичните изисквания на черковните отци и заради това, че следвал вътрешното си чувство и убеждението си като творец, много от поръчваните му картини бивали отказвани от църквата. Караваджо ги прибирал в ателието си с дълбоката вяра, че е открил нов път по, който ще се отправи към бъдещето и с още по-голямо усърдие се захващал за друга работа. Неоценен от съвременниците си, преживял наистина трагичен и мрачен живот, днес Караваджо е признат от цялата световна критика като един от най-великите художници на италианската земя.
7.Началото на ХVIIIв. и залезът на Барока в Италия
Началото на ХVIIIв. било епоха на усилен строеж и в онези дни италианската аристокрация и висшето духовенство построили на Апенинския полуостров безброй дворци и черкви.Техните стени трябвало да се украсят с рисунки и това обстоятелство довело декоративната живопис в Италия до невиждан разцвет. Сред майсторите на този жанр изпъкнали Пиетро да Кортона , който нарисувал прекрасния таван на римския ”Палацо Барберини”, части от украсата на флорентинския “Палацо Пити” и още някои други аристократични домове – и Джовани Батиста Тиеполо (1696 -1770)- чудният майстор на Венеция. Тиеполо довел декоративната живопис в Италия до нейните най-високи предели .Той живял и работил през ХVIIв. и началото на ХVIIIв., изписал много дворцови тавани с безброй сцени от един недействителен свят, изпълнен с розови облаци, с веселие и вечна пролет, който трябвало да радва очите на богатите аристократи от Венеция и Мадрид. С тези творби на Тиеполо барокът в Италия завършил.
Пиетро Да Кордона – Таванът на Палацо Барберини

Последните големи имена,които апенинските майстори завещали на световната живопис от този залез били венецианците Антонио Канал, Франческо Гуарди, Бернардо Белото и Алесандро Лонги, които обезсмъртили лицето на своя роден град в стотици прекрасни платна.

(Giovanni Antonio Canal) Canaletto – The Molo from the Bacino di San Marco, Venice, 1747-50