| Андреа Паладио италиански архитект | |
 | |
| Роден: | 30 ноември 1508 Падуа, Италия |
|---|---|
| Починал: | 19 август 1580 Виченца, Италия |
Андреа ди Пиетро де ла Гондола (на ит.: Andrea di Pietro della Gondola) , по-известен като Паладио, е най-значителният ренесансов архитект в Северна Италия, считан от мнозина за творецът, оказал най-силно влияние върху класическата архитектура след Ренесанса.
Негов образец са римската античност, както и големите архитекти на италианския Ренесанс, най-вече Донато Браманте, Микеланджело Буонароти, Микеле Санмикели и Якопо Сансовино. Паладио обаче никога не повтаря точно образците, а подхожда към всяка задача според нейната специфика, влагайки в своите сгради творческия си дух и своенравност. Всеки негов проект е един малък свят сам за себе си.
Стреми се към архитектура, която съчетава естетическите принципи на пропорцията и стила, с функционалните изисквания на сградата, идеите и практическите потребности на възложителя и условията, които задава терена. Резултатът е изключителната хармония и елегантност на неговите постройки.
Посредством своите сгради и теоретични трудове, Паладио упражнява силно влияние върху една архитектура, подчинена на идеалите на хармоничния „класицизъм”, която се простира в континентална Западна и Северна Европа, Великобритания, Русия и САЩ, дори Томас Джеферсън строи именно в този стил.
Паладио е единственият от ренесансовите архитекти, дал името си на стил, който се е запазил до края ня 19 век – паладианството. Той постепенно се разпространява и с времето прекосявайки Атлантика се разпространява в Америка , а на изток има своите почитатели в Индия и Япония. Дори в 80-те години на 20 век немалко архитекти по света са инспирирани от него в своите постмодернистични търсения.
Биография
Паладио е син на Пиетро "Де ла гондолла". На 13 години станал чирак в каменоделската работилница на баща си, но само след 18 месеца избягал в близкият град Виченца. Там става помощник в най-добрата каменоделска и зидарска работилница, а често посещавал и дюкяна на Бартоломео Каваца от когото също научава някои умения. Но най-голямо влияние в неговата кариера има Джанджорджо Трисино, той му измисля и класическото име "Паладио". През 1541 год. Паладио отива в Рим и изучава античните забележителности.
Едва ли по днешните стандарти Андреа Паладио може да се смята за продуктивен. На практика той е проектирал няколко църкви, няколко десетки вили и един-единствен дворец. Въпреки това непринудената елегантност на сградите му е толкова въздействаща, че неговите шедьоври са променили цяло едно изкуство след това. Ако Паладио не се беше родил, днес нито Capitol Hill във Вашингтон, нито Regent Street в Лондон щяха да съществуват, или поне не такива, каквито сме ги виждали. Нямаше да ги има и супермодерните къщи с огромни колони, където се глезят съпругите на най-известните футболисти, нито известната Bank of England. Именно Паладио е основоположник на архитектурата на богатите и властимащите. За повечето ценители на изкуството запазена марка на творчеството му е църквата "Сан Джорджо Маджоре" във Венеция, която омагьосва погледите със своята искрящо бяла плаваща фасада. Тук човек добива ясна представа как Паладио е успял да отвори сградите за светлината, създавайки усещането за ведрина и симетричност на фона на оживения площад "Сан Марко" в готически стил. Но сградите, които наистина спират дъха, са неговите вили извън Венеция и Виченца, сред които известните Вила Фоскари и Вила Ротонда, както и великолепната Вила Емо, наподобяваща гръцки храм.
Знатните фамилии, които превръщали тези шедьоври в убежища или втори дом, често били въвличани в морски битки с англичаните и холандците и търсели ново място, където да инвестират парите си. Те избирали богатата земеделска област Венето, където отглеждали царевица, като впоследствие превърнали тази част от Италия в световна столица на царевицата. В своите концепции младият архитект проявява завидно новаторство в начина, по който интерпретира всички придобити знания. Така влага голяма доза великолепие на разумна цена и комфорт в практични домове.
Работи евтино, но качествено
Едно-единствено нещо отличава Паладио от съвременните архитекти- неговият труд бил изключително евтин. В действителност архитектите по негово време получавали мизерна част от това, което получавали художниците на стенопис например. Въпреки това той работел съвестно. В отговор на каприза на клиентите си той създавал просторни стаи с перфектни пропорции. В част от къщите проектирал невероятни за времето си съоръжения за миене на чинии с вода, загрявана от фурните за хляб. Житото пък било гениално съхранявано над внушителните стаи, за да е на сухо и безопасно място.
Създава стил на свое име
В интерес на истината Паладио е единственият от ренесансовите архитекти, дал името си на стил, който се запазва до края на XIX в. - паладийски. С течение на времето той постепенно се разпространява отвъд Атлантика в Америка, а на изток има свое отражение в Индия и Япония. Дори през 80-те години на XX в. немалко архитекти по света са били вдъхновявани от него в постмодернистичните си търсения. Чрез своите сгради и теоретични трудове Паладио упражнява силно влияние върху една архитектура, подчинена на идеалите на хармоничния "класицизъм", която се простира в Западна и Северна Европа, Русия и САЩ. Американският президент Томас Джеферсън е привърженик именно на този стил в мащабното строителство по време на неговото управление (1801-1809).
Нямал пари за данъците
Андреа ди Пиетро де ла Гондола, по-известен като Паладио, е най-значимият архитект от епохата на Ренесанса в Северна Италия. Той е считан от мнозина за твореца, оказал най-силно влияние върху класическата архитектура след този период. Роден е на 30 ноември 1508 г. в италианския град Падуа. Още на 13 години започва като чирак в каменоделската работилница на баща си. Но само след 18 месеца избягал в близкия град Виченца, където става помощник в най-добрата каменоделска и зидарска работилница във Венето. Най-голямо влияние в неговата кариера оказва Джанджорджо Трисино, който му измисля прякора Паладио. През 1541 г Паладио заминава за Рим, където изучава античните забележителности. Обикаляйки из руините, той се опитва да събере в единна структура отделните елементи на класическите вили. Великият архитект не умира богат или могъщ. Макар да се слави като едно от светилата в модерната архитектура, той никога не е печелил достатъчно, дори не успявал да си плаща данъците. Въпреки това оставя след себе си всичко, което е научил през целия си живот, в известните "Четири книги за архитектурата".
Знатните фамилии, които превръщали тези шедьоври в убежища или втори дом, често били въвличани в морски битки с англичаните и холандците и търсели ново място, където да инвестират парите си. Те избирали богатата земеделска област Венето, където отглеждали царевица, като впоследствие превърнали тази част от Италия в световна столица на царевицата. В своите концепции младият архитект проявява завидно новаторство в начина, по който интерпретира всички придобити знания. Така влага голяма доза великолепие на разумна цена и комфорт в практични домове.
Работи евтино, но качествено
Едно-единствено нещо отличава Паладио от съвременните архитекти- неговият труд бил изключително евтин. В действителност архитектите по негово време получавали мизерна част от това, което получавали художниците на стенопис например. Въпреки това той работел съвестно. В отговор на каприза на клиентите си той създавал просторни стаи с перфектни пропорции. В част от къщите проектирал невероятни за времето си съоръжения за миене на чинии с вода, загрявана от фурните за хляб. Житото пък било гениално съхранявано над внушителните стаи, за да е на сухо и безопасно място.
Създава стил на свое име
В интерес на истината Паладио е единственият от ренесансовите архитекти, дал името си на стил, който се запазва до края на XIX в. - паладийски. С течение на времето той постепенно се разпространява отвъд Атлантика в Америка, а на изток има свое отражение в Индия и Япония. Дори през 80-те години на XX в. немалко архитекти по света са били вдъхновявани от него в постмодернистичните си търсения. Чрез своите сгради и теоретични трудове Паладио упражнява силно влияние върху една архитектура, подчинена на идеалите на хармоничния "класицизъм", която се простира в Западна и Северна Европа, Русия и САЩ. Американският президент Томас Джеферсън е привърженик именно на този стил в мащабното строителство по време на неговото управление (1801-1809).
Нямал пари за данъците
Андреа ди Пиетро де ла Гондола, по-известен като Паладио, е най-значимият архитект от епохата на Ренесанса в Северна Италия. Той е считан от мнозина за твореца, оказал най-силно влияние върху класическата архитектура след този период. Роден е на 30 ноември 1508 г. в италианския град Падуа. Още на 13 години започва като чирак в каменоделската работилница на баща си. Но само след 18 месеца избягал в близкия град Виченца, където става помощник в най-добрата каменоделска и зидарска работилница във Венето. Най-голямо влияние в неговата кариера оказва Джанджорджо Трисино, който му измисля прякора Паладио. През 1541 г Паладио заминава за Рим, където изучава античните забележителности. Обикаляйки из руините, той се опитва да събере в единна структура отделните елементи на класическите вили. Великият архитект не умира богат или могъщ. Макар да се слави като едно от светилата в модерната архитектура, той никога не е печелил достатъчно, дори не успявал да си плаща данъците. Въпреки това оставя след себе си всичко, което е научил през целия си живот, в известните "Четири книги за архитектурата".
Важни дати
1540: Започва своята първа творба - вила Годи в Лонедо.
1544: Започва работата на вила Пизани в Баньоло.
1545: Включен в реконструкцията на Двореца Раджоне от 13 век - базиликата на Виченца, първа мащабна обществена работ на Паладио.
1550: Прави чертежи за палацо Киерикати и вила Фоскари във Виченца.
1552: Започва работата на Вила Корнаро и палацо Изепо Де'Порти.
1554 : Публикация на трактата Римски древности.
1556: В Удине работи на каза Антонини, а във Виченца започва палацо Тиене. Възлаганите му задачи се умножават, но Паладио работи и с епископа на Аквилея по издание на книга за Витрувий и изработва чертежите и скиците за него.
1557: Започнва Вила Бадоер в долината на реката По.
1558: Реализира проект за реконструкция на църквата Сан Пиетро ин Кастело във Венеция и вероятно същата година започва строежа на вила Малконтента.
1559: Започва Вила Емо във Фанцоло ди Веделаго.
1560: Започва строежа на Вилла Барбаро-Вольпи в Мазеро близо до Тревизо.
1561: Започва строежа на вила Пояна Маджиоре, а същевремено и трпезарията на бенедиктинците в Св. Георги във Венеция и фасадите на манастира "Монастеро пер ла Карита" и вила Серего.
1562: Започва фасадата на Сан Франческо дела Вина и работа по Сан Джорджо Маджоре във Венеция.
1565: Започва изграждането на вила Каголо във Виченца и вила Пизани в Монтанана.
1566: Строи палацо Валмарана и вила Зено във Виченца.
1567: Започва работата по Вила Капра "Ла Ротонда" във Виченца.
1570: Паладио е номиниран за Прото дела Серенисима (Знаменит граджанин на Венеция) и там издава своите I Quattro Libri di Architettura (Четири книги за архитектурата).
1571: Строи: вила Пиовене, палацо Порто Барбаран, лоджия дел Капитанио и палацо Порто Бреганце.
1574: Издава трактата Коментари на Цезар и работи по проекта на фасадата на црквата Сан Петронио в Болоня.
1577: Започва изграждането на Ил Реденторе във Венеция .
1580: Изготвя чертежи и скици за интериора на църквата Санта Лучия във Венеция и работи по строежа на Театро Олимпико във Виченца.
 One of the first works by Palladio, Villa Godi |  Villa La Rotonda |  | |
 Villa Barbaro |  Villa Emo |
|
0 коментара:
Post a Comment