Вавилонската кула

“Велик град” наричали пътешествениците и завоевателите Вавилон, но самите вавилонци дали на града си името “Божия порта”. И наистина, зад исполинските стени на един от

най-големите градове на древността се криели чудеса, които поразявали въображението. Високо в небето над Вавилон се извисявала неговата Кула – същата, на която Бог в Светото писание ревниво изпраща проклятие, за да не може да бъде довършена – не било дошло още времето хората да достигнат до небесните селения и да се възгордеят от това… Всъщност стоежът на вавилонската кула започнал при цар Набопаласар, основател на Нововавилонското царство през седми век пр.н. е и завършил при Навуходоносор по времето, когато наричали Вавилон най-големия град в тогавашния свят, “Пъпът на света.” Но вавилонците нарекли своята кула “Етеменаки” – “Дом на основите на небето и земята” , тъй като тя трябвало да преставлява не само символ на просперитета на града, но и важно религиозно средище. Всеки шумеро-акадски и асиро-вавилонски град в Междуречието имал своя кула – зикурат - стъпаловиден или куполообразен храм, от чиято най-висока точка човек можел да “докосне звездите небесни”. Религиозните представи на строителите на вавилонската кула били резултат от дългогодишното смесване на вярванията на шумери и акадци – древни обитатели на долината на Месопотамия. Според тези представи всичко, което съществувало на земята било само бледо отражение на онова, което съществувало на небето. Съответно праобразците на всички земни дела и съществувания се намирали на звездите и в групите звезди – съзвездията. Ето защо ярките небесни светила оказвали изключително влияние върху всичко земно, а за да се предвиди съдбата на човек, на град или на цяло царство било необходимо само да се наблюдават с най-малки подробности движението и промените на небесните тела. Разчитането на звездните пътища обаче било велика тайна, от която можели да се възползват само избрана прослойка от вавилонските магове и жреци. Тези представи довели до разцвет на астрономията и астрологията във Вавилон и други велики градове на Шумер и Акад, Ашур и Ниневия. Вавилонските учени можели да определят слънчевата година с изключителна точност. Още през 7в.пр. н.е. те можели да предвиждат точно и лунните затъмнения, по-късно и слънчевите, още по-древни били знанията, които им помагали да различат неподвижните звезди от планетите – според

тях в слънчевата система имало седем планети. Имената на съзвездията в Зодиака, са преведени от вавилонски език и т.н. Що се отнася до “халдейското изкуство” на астрологията, което предсказвало бъдещето по “голямата книга на звездния небосвод” то преминало първоначално в Гърция и Рим, а впоследствие завладяло и цяла Европа, където преживяло изключителен разцвет през 15-17в. Още от най-древни времена жреците от Месопотамия започнали да строят храмове – зикурати, които на практика представлявали астрономически лаборатории, в които хората от Двуречието осъществявали много точни и подробни астрономически наблюдения. Най-древните храмове имали стъпаловидна форма от един или два етапа, с три стълбища на фасадата, а на най-горната тераса се намирало светилището. Фасадата на всеки от етажите била различно оцветена, и с течение на времето броят им ставал все по-голям. Вавилонският Етеменаки, за който се говори в Библията бил най-високият и най-известният от всички и се издигал на седем етажа. Зикуратът бил построен на левия бряг на р. Ефрат, като около него била разположена мрежа от храмови постройки, складове, страноприемници за поклонниците и пр. Според Робърт Колдуей, който в началото на двадесети век в продължение на две десетилетия разкопавал и откривал от забравата съкровищата на Вавилон кулата имала квадратна основа, чиято страна била 90 м. Първият етаж се намирал на 33 метра над земята, вторият бил висок 18 метра, от третия до шестия включително височината била по 6 м., а последният, седми етаж се извисявал на 15 метра. На последният етаж се намирал и храмът на бога – покровител на Вавилон – Мардук. Единственият очевидец от Европа, който вероятно се е изкачвал чак до върха на Вавилонската кула по времето, в което тя била “все още млада постройка” е Херодот – той ни е оставил и писмени сведения за преживяното в 181 глава от книга 1 на своята “История”. “… В двете части на града има по една огромна постройка – в едната е царският дворец с голяма и яка крепостна стена, а в другото – светилището на Диа Бела ( Бог Бел Мардук) с бронзовите порти, което се е запазило и до сега; то е четиристенно, всяка стена е дълга два стадия. В средата се издига масивна кула, широка и висока един стадий; върху кулата има втора кула, над нея трета и така нататък до осем. Можем да се изкачим до горе по едно външно стълбище около всички кули; почти на половината път има място за почивка с кресла, на които човек може да седне и да си отдъхне. От последната кула се издига голям храм; в храма има разкошно постлано легло, до което е сложена златна маса, но тук не се вижда никаква статуя. Тук не спи никой освен една вавилонка, която бог избирал от всички вавилонски жени, както казват халдейците, жреци на онзи бог. .. … Освен този храм във вавилонското светилище има още един храм долу. В него се намира една голяма златна статуя на седналия Диа Бела, до която е поставена голяма маса от злато; дори подставката и тронът са златни. Всичко това, което ми разправяха халдейците е направено от 800 таланта злато ( вавилонският талант тежал 29,5 кг, а елинският – 38 кг, остава загадка в коя от двете мерки е смятал Херодот – бел. моя) …” Загадка остава съдбата на несметните съкровища и предмети на изкуството, които е съхранявала в себе си кулата… По ирония на съдбата един от най-величествените религиозни храмове на човечеството остава в представите на бъдещия цивилизован свят единствено като паметник на суетата и раздора...